Срещи, спомени, таланти

Божидар Николов

Драги читатели,
В десетилетията, в които правих журналистика и пишех своите книги, научих една важна житейска истина, подсказана ми от реалния живот, а тя гласи: Няма значение от къде си тръгнал, важно е за къде си се запътил, а още по-важно е къде си стигнал. И когато преди време разрових дълголетната си памет, оттам като от стар черно-бял документален филм изскочиха имена и съдби, случки и перипетии, срещи, разговори, размисли, спомени за успели, способни хора. Откроиха се лица, носители на безспорен таланти творчество, други с дръзки начинания и рискови действия. А голяма част от тях лично познавам и сме живели по едно и също време, трети са ме впечатлили с житейската си съдба и неповторимост. Реших, че си струва от архивите на паметта си да отсея и да запаметя на хартия най-яркото и най-същественото за тях. Онова, което ги отличава от другите, което ме е впечатлило или възхитило и трайно е запечатано в спомените ми. И започнах да отсявам срещи, спомени, таланти. Смятам, че си е струвало. Както сами разбирате, тази книга е необичайна, нещо, което вечекритиците наричат журналистическа белетристика. Може и така да е. Но веднага ще кажа, че правих книгата, ако щете писах, с помощта на доста други хора, които ще срещнете по страниците й. Най-често те бяха близки, познати, съратници на двайсетимата, за които пиша. Тук искам и е важно за мен да им благодаря за съдействието, за съавторството. Не по-малко важно е да споделя, че дължа много на няколко души, които през цялото време на създаване на книгата ме окуражаваха, подтикваха, ръчкаха дори, за да не спирам да пиша. Казваха ми, че си струва. Това са приятелките ми Величка Димитрова, Стойка Теодосиева, Петя Цолова. Преди всичко те, защото вярваха, че мога да го направя и ме подкрепяха до завършека на книгата. Благодаря им.